Образованието и здравеопазването са Богът на всяка човешка общност. Те създават човеци, а винаги досега са били в дъното на обществената престижна класация. Винаги са държани в мизерия, заяви пред ГЛАСОВЕ проф. Николай Василев*. И още: Студентите в България са към 100 хиляди, а колко излязоха на протест – около три хиляди. Срамно! Защо не излязат 30 хиляди? Студентски протест е – вдигаш си шапката и излизаш на улицата, ама всички. А тук е позор. В Студентския съвет започват сега да се обясняват: „Ние тука няма да позволим разни партии да ни се закачат на протеста”. Какво означава „Не желаем да се политизира”? Всичко в този свят е политика. Вярно, че „политика” в България стана мръсна дума, но в белия свят всичко се политизира.

Проф. Василев, може би е странно да се задава подобен въпрос в ХХІ век, но с оглед на случващото се с образованието и науката в България, бихте ли обяснили какво представляват те и каква е тяхната роля в човешката цивилизация?

Многократно ми се налагаше да обяснявам какво е значението на образованието през последните години и месеци. Накрая стигнах до извода, че е безнадеждно и безсмислено да обяснявам какво е значението на образованието и познанието, защото умните хора го знаят и без да им го обяснявам, а глупавите никога няма да го разберат. Аз, като философ, ще подходя от най-обща гледна точка и ще се опитам да го обясня като едно сакрално действие, ще се опитам да направя аналогия с Божественото сътворение. Бог създал човека, като го изваял първо от глина и след това вдъхнал в лицето му душа – частица от своя Божествен дух. И в Свещеното писание пише: „И стана човекът жива душа”.

Във всяка човешка общност има две сфери, които изпълняват божествените функции – това са здравеопазването и образованието. Здравеопазването извайва човека, то се грижи за тялото, за плътта – да бъде здрава, да бъде според всички изисквания на човешкото битие. Образованието и изобщо културната сфера е това, което вдъхва в изваяния човек, в лицето на изваяния екземпляр частица от Божествения дух. Образованието и здравеопазването са Богът на всяка човешка общност. Те създават човеци, а винаги досега са били в дъното на обществената престижна класация. Винаги са държани в мизерия. Тези, които създават човеци, тези, които са основни във всяка голяма, средна или малка човешка общност. Като антрополог, стигнах до един съществен извод. Антропогенезата, произходът на човека, не е еднократен акт, който се е осъществил някъде преди три или четири милиона години и край. Човекът възниква непрекъснато. Ставането на човека е перманентен процес. Ако се огледате около себе си, ще видите, че има около вас човеци, които очевидно са възникнали, всички характеристики вече са оформени и направо са си човеци. Ще видите, че има екземпляри, които изглежда са в процес на възникване, има някаква надежда за тях, може и да станат човеци. Ще видите и други, които никога няма да възникнат. Двигател на този процес на ставането на човека е образованието. И ако властта не разбира това, то означава, че властта не се нуждае от човеци, което е практически една истина. Властта се нуждае от човекоподобия и чалга, и си ги получава.

Как ще коментирате факта, че след 21 години демокрация академичната общност и академичната младеж отново са на улицата и протестират?

В България нещата се случват някак си миниатюризирано. След 10 ноември 1989 година гледах как народът се радва, излиза по улиците. После започнаха митингите. В България на митинг се събираха примерно 20 хиляди души, в Прага – 200 хиляди, в Полша – 2 милиона. Огромни маси хора там се включиха активно, а тук по-малко. Защо? Ето, студентите в България са към 100 хиляди, а колко излязоха на протест – няколко хиляди, май бяха три хиляди. Срамно! Защо не излязат 30 хиляди? Браво на тези, които излязоха. Много им се радвам, но това не е студентски протест. Студентски протест е – вдигаш си шапката и излизаш на улицата, ама всички. А тук е позор. Това е невероятен позор. Студентският съвет на алма матер, който е избран от студентите – и това са хора, чиято цел е да защитават техните интереси, да регулират отношенията и т.н. – се обявява против протеста. В Студентския съвет стават стачкоизменници! Какво е това чудо? Какъв е този университет? И започват сега да се обясняват, защото искат хората да ги сменят, искат да изберат друг Студентски съвет. Идвали при тях студенти от РЗС – нещо им подсказвали, пък идвали от БСП, искали да се закачат и те казват: „Как може? Ние тука няма да позволим разни партии да ни се закачат на протеста”. Като не позволявате, стойте си тогава, не протестирайте изобщо. Винаги, на всеки протест се закачат всякакви. Какво от това? Може ли това да ви спре? Какво от това, че някой бил от РЗС или БСП? Нали и те имат право да протестират и да стачкуват? Да не би да са „черни овци” в студентската маса? Това са тези, които са приели определени ангажименти към определени партии. Аз на моите студенти казвам винаги: „Хора, бъдете активни. Не ви казвам на коя партия, на която си искате. Която си искате изберете от цялата палитра, но бъдете активни. Станете симпатизанти. Работете, действайте! Само вие ще промените обществото. Голямото чудо, че щели да дойдат от някоя партия. Гледах и стачките, и протестите – не желаели да се политизира. „Не желаем този да използва, онзи да паразитира”. При протести и стачки винаги това се получава. Но какво означава „Не желаем да се политизира”? Всичко в този свят е политика. Какво страшно има в това да се политизира един протест, аз не мога да разбера. Вярно, че „политика” в България стана мръсна дума, но в белия свят всичко се политизира. Аз не го оправдавам и не казвам „браво”, но това е нормалният процес. Ако става дума за студентските протести, аз съм дълбоко разочарован от студентите. Имам един спомен и той е тук точно на мястото си. През 1989 година, в края на лятото, началото на есента – още не беше почнала учебната година, няколко души започнаха да изграждат Независимото студентско дружество. Това беше едно от неформалните сдружения, които бяха създадени преди 10 ноември в Университета (СУ „Св. Климент Охридски”). Разбира се, за това се искаше смелост, искаше се активност и т.н. и тези хора ги имаха. Тогава обаче те поискаха от мен да ги защитя в Академичния съвет, да ги подкрепя и да не позволя да бъдат репресирани, да не ги изключат. Те ми казаха: „Доц. Василев – тогава бях доцент, – те могат да ни изключат, могат да ни репресират”. Аз им казах: „Добре, ще ви защитя”. Защитих ги, аз и мои колеги не позволихме да бъдат изключени, да бъдат пипнати изобщо. Обаче още тогава казах – в една държава, в която не студентите подкрепят преподавателите си, както е из целия нормален свят, а преподавателите подкрепят студентите, значи тази държава няма да прокопса. Това го казах в 1989 година и съм бил прав. Двадесет и една години по-късно не прокопсахме. Именно защото младите хора в България не си свършиха работата. Предпочетоха да бягат навън, един милион души се изнесоха, защото там им е по-хубаво, там печелят повече, вместо да стоят тук и да променят България. Има една песен „Не всичко е пари, приятелю”. Човек трябва да се хвърли да променя света на млади години. На тези години само идиоти като мен се хващат да променят. Общо взето, хората си стоят по къщите, пият си ракийката, имат си ангажименти, имат си кредити, които да изплащат, апартаменти, жена, деца, внуци и вече си сядат на стола и не действат, общо взето, е така. Младите, младите променят света.

Може би не им достига духовност?

Естествено, че не им достига. В България не от вчера и не от днес, а от Освобождението насам образованието е една игнорирана, една пренебрегната обществена сфера. То винаги е държано в мизерно състояние, не само днес. Днес е върхът. Съчетаха се в едно традиционното пренебрежение и презрение на българина към знанието, световната криза и уникалният неизживян пубертет на фискалния фатмак Симеон Дянков. Просто като се съчетаха всички тези фактори, стана малко по-страшно, отколкото е било преди. Но общо взето, винаги е било така. В мизерно положение са държани науката, образованието. За културата е малко по-различно. По времето на Тодор Живков там имаше фаворити, протежета и повече се грижеха за тях.

Има една стара максима: „Прекалено умните винаги са врагове на диктатурите”.

Разбира се, че е така. Толкова пъти съм го казвал и то е известно – властта не обича университета, при това всяка власт – няма тук демократична, тоталитарна. Властта изобщо не обича университетите, научните средища именно защото това е нещото, което създава и крепи свободата на духа.

Как си обяснявате това пренебрежение? Нали и един управляващ би трябвало да потърси умни хора, които биха му помогнали в управлението.

За да потърси умни хора, той самият трябва да е умен. Той самият трябва да разбира, че това са хората, които са му необходими. А тук не става дума само за умни хора. Става дума и за друго, че университетите, академиите, едно време – и църковните храмове, винаги са били извор на свободомислие, извор на дълбоко обществено познание. Това плаши властта – свободомислието, социалната критичност. Аз смятам, че две са основните функции на Университета – едната е да създава и разпространява знание и наука, а другата е да освирква Фердинанд. Това са двете социални функции на Университета. Нито едната, нито другата допада и се нрави на властта. Властта предпочита да има пред себе си не човеци, а човекоподобия, както е сега, и чалга. Човекоподобия и чалга, това е идеалната хранителна среда за всяка власт.

Защо според вас на празника на СУ „Св. Климент Охридски” нямаше нито един представител на държавните институции?

Е, кой би дошъл? Ако дойде, след това Бойко Борисов ще го уволни.

Но дори част от народните представители са завършили Софийския университет?

За съжаление не е останало нищо от това, че са завършили тука. Тук завършват и боклуци. И свестни хора завършват, но и други, боклуци. Специално за философията аз казвам на моите студенти, че е лесно да завършиш философия. Трудно е да станеш философ. Маса хора са завършили Университета, за съжаление не всички те стават след това добри професионалисти и добри хора.

Как предполагате, че биха реагирали братята Евлоги и Христо Георгиеви, ако в момента виждат какво става със Софийския университет?

О, знам – като Ян Хус. Биха се обърнали към парламента и към министерския съвет и биха извикали: „О sancta simplicitas!” (О, свещена простота!).

Как ще коментирате факта, че проектозаконът за реформи на БАН е изготвен от Министерството на образованието, но без участието на учените от Академията?

Така действат тоталитарните режими. Те не питат никого, те правят, каквото си искат. Това е просто показателно, че се оформя един, така, авторитарен, не бързам да го нарека тоталитарен, но е авторитарен режим, който действа по един много неприятен полицейски начин. А БАН и Университетът са национални духовни светини. Никой няма право да ги пипа. Този, който ги пипне, ще ги отлежи в затвора. Това съм ги предупредил категорично. Обещавам им го – ще лежат в затвора за това, че разрушават БАН и се опитват да ликвидират и Университета. Защо не тръгнаха срещу другите институти, които се кръстиха университети, срещу тези близо 30 сергии за дипломи, дето са нацвъкани из България? Разправят се с Университета и с БАН. БАН нямало да бъде унищожаван, имотите му щели да бъдат запазени. Как ще бъдат запазени?! Махаш „шапката”, правиш независими институтите, осем до десет института придаваш към съответните министерства. Тези институти си отиват със своите имоти, значи министерствата ще разполагат с имотите на БАН. Това е елементарно. Хем няма да пипаме имотите на БАН, хем разтурваме БАН. БАН ще престане да съществува като единна структура, защото отделно всеки университет ще си търси прехрана, ще си търси поминък и ще се разпорежда с имотите и накрая от БАН няма да остане нищо. Това е национално предателство! Това е страшно. Не пипайте нещо, създадено от Васил Левски! Не ви е по ръста това. Не ви е нито по акъла, нито по политическия ръст. Не пипайте БАН! Какво ще ми говорят – бил съветска, тежка структура. Аз се чудя на тези антиболни, фундаменталистки, антируски настроения. Като кажат съветска структура, и всички трябва да кажем: „Ау, това е много лошо”. Кой е казал, че съветска структура е лошо? Кой е определил, че в Съветския съюз е нямало наука? Страхотна наука правеха. Правеха я със същите тези структури. Не казвам, че е идеална структурата, но те започнаха да използват определението „съветска” като характеристика – „съветска”, значи лоша. Обяснете ми защо е лоша, е, не защото е съветска. Лоша е по други причини и ми обяснете защо. Дайте ми другите причини, а не – съветска. Какво като е съветска? Русия е имала огромна наука, огромна литература, огромна култура. Хората от БАН трябва сами да усъвършенстват структурата на академията. Никой не може да пипа отвън. БАН е автономна и там трябва сами да си направят реформата. Разбира се, че има нужда от реформа, от освежаване, от съкращаване на излишни бройки. Има действително хора, които там са на припек...

Това го има и във всяко министерство.

Има го навсякъде. И в Университета го има. Оставете ги. Нека БАН се изчистят сами. Това, че БАН трябва да се промени, да се усъвършенства, не спорим, но не по този начин. Не пипайте БАН и Университета, защото ще ви опарят.

Превръщаме ли се все по-осезаемо в консуматорско общество?

Това е един от пороците на демокрацията. Нямам нищо против хората да са материално задоволени в основните си нужди, дори да живеят в относителен лукс, да не се грижат и да пестят всяка стотинка. Това е много важно, но не е само то. Това трябва да бъде допълнено, трябва да бъде синхронизирано със стремеж на удовлетворяване на духовните потребности. Това е задължително, няма ли го – получава се консуматорско общество. Ако го има, дори и консумацията да е същата по количество – не е консуматорско общество. Има разлика между това да ядеш, за да живееш, и да живееш, за да ядеш. Консуматорите живеят, за да ядат.

Струва ми се, че преди 1944 година е имало повече хумористични вестници, в които са осмивали властимащите. Как си обяснявате това?

Обяснението е лесно и за съжаление, ние продължаваме да бъдем намръщено общество. След 10 ноември, ако си спомня някой, аз апелирах да правим наука с добро настроение, с чувство за хумор, да не се взимаме на сериозно. Усърдно участвах в осмиването на чуждите и собствените си пороци, поддържах хумористична страница във вестник „Начало”. Опитвах се да прокарам това не като каприз, а като тенденция, като стратегия, защото социалистическото общество беше намръщено общество. В него само се строявахме, рапортувахме за изпълнените задачи, очаквахме да ни поставят нови задачи партията и правителството, като обещавахме, че ще изпълним и тях предсрочно. Непрекъснато бдяхме, не спяхме през нощта, защото идеологическият враг също не спи. Това беше едно настръхнало общество, общество в обсада, което се беше самообсадило. Демокрацията не е само свобода на словото, не е само политически плурализъм и материална удовлетвореност. Демокрацията е и усмивка, и радост, и веселие. Исках нашето общество да бъде усмихнато. За жалост не стана. Ние продължаваме да сме намръщено общество.

*Проф. д-р Николай Василев е роден на 21 юни 1946 г. Завършил философия в СУ “Св. Климент Охридски”, а от 1974 г. е преподавател в него. През 1987 г. е уволнен за антипартийна дейност. Съосновател на Клуба за гласност и преустройство. След 10 ноември основава фракция в БКП, която се превръща в Алтернативната социалистическа партия, чийто председател е той. Вицепремиер и министър на образованието и културата в първото правителство на СДС. Народен представител в 36-тото народно събрание. Автор е на десетки книги и стотици статии и стихотворения.

Десислава КОНАКЧИЙСКА разговаря с професор Николай ВАСИЛЕВ