Какво се крие зад изнесените списъци с имена на хора от бившата ДС, какви хора и съдби, все още не напълно ясно на обществото. Реших да надникна зад фасадата на „Досиетата Х" чрез интервю с една жена, дълги години работила в Научно-техническото разузнаване и един от учредителите на Асоциацията на разузнавачите от запаса, която навърши 15 години от създаването си на 29 април 2010.
„Комисията няма правото по закон да прави разсъждения и да дава оценъчен характер на съдържанието на документите. Това е предоставено на изследователи, публицисти, журналисти и така нататък", категорично заяви преди време Евтим Костадинов в интервю, което взех от него. Въпреки това има и изказвания от служители на комисията, които определят бившата ДС и нейните служители единствено като репресивен апарат.
Истината е някъде там...
Това интервю не беше публикувано в медията, в която работех през 2010 година. Цензурата продължава да съществува. Не защитавам безрезервно ДС, но истината трябва да е обективна винаги. Не бива т.нар. Комисия по досиетата да се превръща в Народен съд, подобен на този след 9.09.1944 година, когато по политически съображения е унищожен част от елита на българската нация.
Г-жо Димитрова, какво се случи с Научно-техническото разузнаване при промените в България след 10.11. 1989 година?
След 10-ти ноември 1989 година настъпи пълна разруха в разузнаването, което беше една работеща машина. Работата беше абсолютно изчистена като процедури и отговорности. Екстрени ситуации, продиктувани от работата на колегите зад граница разбира се, не липсваха, но и тогава се работеше организирано. Причините за разрухата според мен са главно в безусловната примиреност и неразбиране на материята разузнаване от страна на тогавашните управляващи и във вмешателството на външните сили. Новите управляващи набързо решиха, че Научно-техническо разузнаване /НТР/ на България вече не е необходимо. Колегите бяха оставени буквално на произвола на съдбата. Тези, които имаха достатъчно прослужени години, въпреки че бяха млади, принудително се пенсионираха, а по-младите да се оправят сами. Загуби се безценен интелектуален капитал за България, защото става дума за хора с високо образование, които владеят поне един чужд език и с чувство за отговорност.
Чия беше инициативата за създаването на Асоциацията на разузнавачите от запаса?
Инициативата за създаване на асоциацията дойде от група колеги, които с помощта на наши колеги юристи подготвиха устава. Логично АРЗ бе оглавено от последният началник на ПГУ /Първо главно управление се е занимавало с външно разузнаване. Негов приемник от 1990 г. е Националната разузнавателна служба/ - ген. Владо Тодоров, който в течение на шест години беше действащ. Той в момента е почетен председател на АРЗ. За интереса към асоциацията от страна на колегите говори фактът, че в течение на години на всяко заседание на Управителния съвет се приемаха по 30-40 колеги, които търсеха съпричастност, не само за миналото, но за в бъдеще.
Какви са основните задачи и цели на асоциацията? С какво се занимава тя?
Най-важното, което е записано в Устава на Асоциацията е, че тя е доброволна, подчертавам - неполитическа организация. Нейните цели са правна и социална защита, материална помощ при затруднения, създаване на възможност за общуване между колегите. Отчасти и отстояване на позиции по въпросите за националната сигурност. Това включва и разпространяване на правдива информация за историята и дейността на разузнаването, участие в дискусии, във форуми и средствата за масова информация, които засягат проблемите на националната сигурност. Особено актуална е дейността на асоциацията срещу някои членове от Закона за досиетата, който разделя българското общество и нанася непоправима на българското разузнаване и други специални служби, което е най-важно сега в борбата срещу организираната престъпност и въобще срещу престъпността.
Как се чувства една жена, работила в НТР сега, при тези условия и при тези действащи закони?
С една дума - чувствам се горда. Това се отнася не само за жените, които са работили в НТР, а и всички жени, работили в българското разузнаване. Това го разбирам от срещите си с тях. В голямата си част жените в разузнаването бяха технически лица, с добро образование и професионални умения. Имахме колежки, които използваха основно езиковите си умения и притежаваха прекрасни анализаторски качества, отлично познаващи страните, по които се работеше и по нищо не отстъпваха на колегите-мъже. В ПГУ имаше жени - началнички, дългогодишни, с много опит и умения. Комисията по досиетата гледа едностранчиво на проблема, всички са поставени под един знаменател - като репресивни органи, което в никакъв случай не може да се каже изобщо за разузнаването, а най-малко за НТР. Лично мен, работата ми в НТР ме обогати, защото ежедневно боравех с термини и материи от областта на различни технически специалности - електроника, физика, химия, фармация, селско стопанство. Ценното беше, че дейността на НТР във всички области на икономиката носеше несъмнен принос за държавата ни. Хората, които работеха в НТР по всякакъв начин са били водещи в своите области и са продължавали да се развиват. Жените от разузнаването бяхме една брънка от всичко това и нямаме основание да се срамуваме, че сме работили в българското разузнаване. Напротив - гордеем се, че сме работили честно и всеотдайно, като същевременно сме били майки и съпруги, което никак не беше лесно. Надявам се, че и сега работещите колежки са на добро професионално ниво и работят съвестно и всеотдайно за България. И накрая ще припомня, че през през месец май 2010 година се навършиха 50 години от създаването на НТР в България.
