Любчо Михайлов е завършил специалност „Физика” – научен профил в СУ „Св. Климент Охридски”. През 1959 година започва работа в Управление научно-техническо разузнаване /УНТР/ на Първо главно управление /ПГУ - външно-политическото разузнаване/. От 1981 до 1990 година е заместник-началник на УНТР. Днес е заместник-председател на Асоциацията на разузнавачите от запаса, в която членуват служители на ПГУ и УНТР.
Г-н Михайлов, как определяте появата на един такъв сайт като „Уикиликс”, който публикува секретна информация? Израз на какво е тя?
Със сигурност, не може да се отговори с две думи. Много версии могат да бъдат съчинени защо и как се появява. За хора, които са професионалисти нищо не е случайно. На първо място, появата на „Уикилийкс” не е случайна и второ, тя не е свързана конкретно с някакво събитие. Това са очевидно натрупвания, които са предизвикали реакцията на тази организация, която по-всичко личи никак не е малка, и която седи зад появата на сайта. За мен, това е голяма организация, която си е поставила за цел да изнася данни, които като правило не са популярни и не се съобщават в световните осведомителни агенции. „Уикилийкс” е едно особено явление. То съдържа в себе си много компоненти. Може да се мисли, че е насочено срещу някой, че е свързано с някакви други структури. Излязоха материали, които очевидно, въпреки внушенията от много посоки, че са дело на тези, които са фактическа жертва на схемата, по която се изнасят материалите, но това е малко вероятно, тъй като бяха публикувани нелицеприятни неща за американската дипломация. Когато говорим за „Уикилийкс”, ние говорим за това, което е дейност на амириканските дипломатически служби по света. Това е една дейност, която на практика се извършва от всички дипломатически представителства на която и да било страна. Не става въпрос за американските разузнавателни служби. В много от материалите, които излизат се вижда, че това е ежедневието на дипломатическия работник, в това число и на самия посланик като ръководител на дипломатическото представителство, т.е. в много от тях на практика няма нищо особено и сензационно. Но покрай тези популярни материали излязоха и неща, които поставят американската дипломация в доста деликатно положение. Особено се отличава характеристиката на някои от лидерите, с които американските дипломати в определени страни. Това предизвика острата, много остра реакция на турските държавници и специално на Ердоган, който излезе с мнго гневно и остро опровержение на това, което „Уикилийкс” изнесе за неговите сметки в Швейцария. Изнесоха се и други характеристики на световни лидери, но в това също няма нещо кой знае какво учудващо. Учудващото е, че такива материали, които би трябвало да бъдат по-добре съхранявани и пазени, които включват данни за позиции и политика на американското правителство като например идеята за формиране на внушителни части на НАТО, които да защитават Балтийските страни се появяват в един момент, в който се говори за рестарт на взаимоотношенията с Русия. Това беше един много непреятен момент за американската дипломация, който веднага предизвика ответна реакция в руската страна. Да се счита, че Русия е разбрала от „Уикилийкс” за тези намерения е много наивно. Най-вероятно руското разузнаване отдавна е знаело, тъй като се засягат не някакви отдалечени страни, а така нареченото близко зарубежие на Русия, което е една много чувствителна зона. При всички случаи, руското разузнаване вече е имало информация, но няма да тръгне елементарно да оповестява товая, което знае за американските намерения. Но „Уикилийкс” им даде възможност да реагират остро и по този начин САЩ изпаднаха в неудобно положение. Това засегна не само дипломацията, но и самият президент Барак Обама. Излязоха и материали, които поставиха американската страна в деликатно положение спрямо Ватикана, спрямо коментарите на Ратцингер преди да стане Бенедикт VІ. Оказа се, че той има много остро отношение към присъствието на Турция в ЕС. Това също действа много зле върху имиджа на американската дипломация и нейните официални ходове. Аз бих казал, че зад схемата на „Уикилийкс” стои едно желание да се преструктурират световните взаимоотношения. Със съобщенията, които излизат на базата на чудовищното количество прихванати материали на американската дипломация се цели да се внуши на света, че се нуждае от един нов вид взаимоотношения. Това е една теза, която отдавна е обект на внимание не само в дипломатическите и разузнавателните сили, но и в политическите среди. Но на американската страна това естествено не допада, тъй като всичко това е удар върху водещата доминираща роля на американската политика и дипломация в сложния комплекс на международни отношения.
Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън определи разкритията на „Уикиликс” като „удар срещу цялата международна общност”, като коментира това преди президента Обама, който по-късно направи първото си изявление, в което нарече публикациите „безотговорен акт”. Какво цели тяхната реакция?
Безспорно те искат да тушират някои възникнали проблеми. Това, което е правено до сега и е било практика, очевидно ще бъде под един по-строг кантрол от страна на както на Държавния департамент, така и на правителството на САЩ. Даже бих казал, че ще бъде обект на особено внимание и на разузнавателните им служби, които са безчислено количество. Не трябва да забравяме, че освен ЦРУ, който е техен основен инструмент за външно разузнаване, те разполагат с още десетки други разузнавателни структури, в това число Държавният департумент има собствено разузнаване, която може да работи съвместно с ЦРУ, но съвсем не значи, че е ЦРУ. В ЦРУ работят големите и опитните професионалисти, за които се преполага, че по места – там където са много активни резедентурите на управлението има добра съгласуваност с работата и линията на поведението на дипломатите, които се занимават със събиране на разузнавателна информация в своето ежедневие. Това е задължително условие за работата на всеки един дипломат, независимо на коя държава е. Понякога доста остро се говори за американската дипломация, но това е практика на абсолютно всяко дипломатическо представителство на всяка държава, която голяма или малка има собствени интереси, които решава, и които не се решават чрез вестници и публични изяви, но като в нашия случай с американския посланик, за когото те са много характерни.
Къде е границата между събирането на необходима информация, която е свързана с дипломатическа дейност и чисто разузнавателна дейност?
Разликата е огромна, защото източниците на официалната информация, които подават съответните сведения и източниците на специалните служби като ЦРУ са различни. Като правило източниците на специалните служби, на ЦРУ и други подобни структури са проверени, надеждни източници от които много рядко може да се получи дезинформация. Не бива да се забравя, че във взаимоотношенията си с чуждите дипломати гражданите на определена държава могат да проявяват своеобразна инициативност, която като правило е свързана с желанието на много хора да се харесат на чуждите дипломатически служби и респективно да се покажат като поддържници на политиката на дадена страна. Аз допускам, че в тези материали има страшно много безсмилена информация, която е стигнала до Вашингтон без да бъде достатъчно добре проверена, и която фактичесдки е подвеждаща и създава база, ако въз основа на нея се взимат решения да се приемат схеми за действия, които могат да доведат до много неприятни последствия както за страната, която събира по този начин информация, така и за целия останал свят.
Публикуваните документи заплаха ли са за сигуроността на самите държави, които се споменават?
Да. Има заплаха за тяхната сигурност, най-малкото заради това, че изтичането на такава информация или по-скоро е вероятно на такава дезинформация може да влоши взаимоотношенията на съответната страна със САЩ, както и с трети страни. Възможно е такава информация да внесе елементи на съмнения, недоверие във взаимотношенията на разузнавана страна с нейни партньори – трети страни.
А заплаха за сигурността на конкретни хора? Имам предвид двамата български дипломати подпомогнали осъществяването на оръжейна сделка.
Естествено че се хвърля съмнение върху поведението на една страна като България, която в последно време стректно спазва международните разпоредби за износ на оръжие. Но тези данни трудно биха могли да се приемат като особено секретни. Това са документи, които на практика съществуват официално. Това е един много деликатен въпрос – произходът на даден вид объжие не значи, че страната, която го е произвела и доставила съгласно правилата на друга страна, че тя е отговорна за действията на страната първоприемник след доставката. Не бива наивно и първосигнално да се приема, че България отново е замесена в оръжейни скандали. Това не е вярно.
Но все пак, ако са изнесени имана на български дипломати, които са възпрепятствали оръжейна сделка на конкурент, те не са ли заплашени от евентуално отмъщение?
При всички случаи конкурентът е имал такава информация и преди разкритията на „Уикилийкс”. Това е особен и специфичен бизнес, с който се занимават определен кръг от хора, които като правило не са свързани с официалните разузнавателни и дипломатически служби на съответната страна. Но в тези среди се знае кой какво прави. Не може нищо да остане скрито. Те си имат собствени канали за информация. Става дума за толкова милиони и когато става дума за толкова много пари са взети първо мерки за секретността на операцията, второ – по възможност да се елиминират конкурентите, които биха попречили. Понякога това елиминиране може да носи и физически характер. Не бива да се забравя, че тези търговци на смърт, са много опитни и висококвалифицирани хора, които владеят до съвършенство методите на разузнаване, използвани от официалните разузнавателни служби.
Трябва ли такъв тип документи да стават широко обществено достояние?
Това е един извечен въпрос. Всяка държава провежда своята политика с всички възможно средства, в това число и прекрачвайки официалните норми, морал и етика на международните отношения. Не бива лековерно да се счита, че дипломацията се състои само в официални срещи, които един посланик или неговите сътрудници в съответното дипломатическо представителство провеждат с официалните представители на дадена страна. Това би било много наивно. За тези неща не се говори, но е безспорен факт, откакто съществува светът.
След „Уикилийкс” се появиха и нови подобни сайтове – „Оупънлийкс” и „Болканлийкс”. За какво говори тяхната поява, че има веднага последователи?
Не само че има последователи, а че има хора, които повече или по-малко са се занимавали с подобна дейност или сега са видели, че това е едно занимание, което може да донесе известност, положение в обществото, а сигурно и не малко пари. Най-вероятно ще се появят много недоносчета, които ще изнасят информация, отдавна вече известна на всички или абсолютно непроверена информация, която няма да има кой знае каква стойност.
Но тя може да създаде пролеми.
Може да създаде. Разбира се, може да създаде проблеми в тези, които са далеч от същината на истинските процеси. Може да създаде проблеми в мисленото на хората. Донякъде това е задачата на една такава история като „Уикилийкс” – да се създават настроения и проблеми. В този си първосигнален вид това се възприема само от хора, които не са компетентни и не знаят за какво става дума.
Може ли да се направи аналогия между разкритията, които прави българската Комисия по досиетата и тези на сайта „Уикилийкс” като резултати за съответните служби?
Не бих казал, че кой знае каква директна връзка има, тъй като Комисията по досиетата, която работи в нашата страна го прави на базата на документи. Ако се върнем за момент към този погрешен подход към досиетата в България, то вече е едно консумирано зло. Използвани са достатъчно много документални и архивни материали, които изнесоха на показ неща, които в една нормална държава се считат за престъпление. Това беше една много груба и неправилна постъпка от страна на нашите законодателни органи и на изпълнителната власт, която създаде схемата, по която работи тази комисия. Към това структури като „Уикилийкс” повече не могат да добавят.
Аз има предвид дали дейността на „Уикилийкс” спрямо амереканската дипломация би могла да се сравни по някакъв начин с разкритията, които бяха направени у нас като резултат?
Не бих казал. Ще посоча отново, че голяма част от дипломацията се извършва вминаги на четири очи и е част от процес, който ако бъде публично оповестен, не би довел да желаните резултати.
Какви са поуките, които би трябвало да си извлекат съответните служби от разкритията на „Уикилийкс”?
Поуките са извънредно много. Тази арогатност на много от дипломатите, които са засегнати в тези документи не ги характеризират като надеждни партньори по-нататък в лицето на приемащите страни. Това е големият проблем. Друго е мнението, което се създава в едната или другата страна, което вече има за консумация само определен кръг от хора, в случая Държавният департамент, правителството на САЩ. Начинът, по който са били правени оценка на ръководители на големи и то значими, важни страни, в които САЩ водят много активна официална политика на сътрудничество и езикът, който е бил използван от дипломатите за да характеризират ръководителите на тези страни носи елементи на арогантност, която няма да бъде приета добре. И която неизбежно ще доведе до усложнения, а някъде и до затваряне на достъпа до среди, с които тези дипломати са имали привидно нормални приятелски отношения.
Това означава ли, че САЩ ще засилят мерките си за сигурност?
При всички случаи. Големите страни, не само САЩ, а всички с претенции за провеждане на политика от глобален характер като правило имат арогатно поведение. Малките страни като България са много по-внимателни и в мненията си, и в оценките си, и в подхода си. Дипломатите от големите страни, усещайки зад себе си подкрепата на държавата си, с нейните мощтни структури, икономика и големи финансови ресурси могат да си позволят арогантните оценки, за които по-нататък ще си носят и последствията.
30.12.2010 21:16
ВИЦОВЕТЕ ЗА ТВЪРДЕНИЕТО ,ЧЕ РАБОТЕЛИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ "НАЦИОНАЛЕН ИНТЕРЕС"....СА НАПРАВО, ЖАЛКИ...!
ТЕЗИ ХОРА СА КОМУНИСТИЧЕСКИ "ИНТЕРНАЦИОНАЛИСТИ"----ТЕ НЕ РАЗБИРАТ ОТ "НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ"!!
